НАПЪТСТВИЯ

Май трябва да потърся друга дума, която да звучи по-привлекателно, защото обикновено не обичаме много-много да ни напътстват. Та ние сме зрели хора, не сме вече деца! И ако все пак сме склонни да възприемем препоръчаното, то това е по-вероятно да стане в следните случаи:

• Когато напътствията са насочени към други, а не лично към нас.
• Ако е лично, по-лесно написаните, отколкото изречените и по-лесно от непознат, отколкото от близки и познати („Никой не е пророк в собственото си село”).
• Когато ги прочетем или чуем някъде, защото тогава вече ние самостоятелно сме ги открили.
• Когато са от безспорни авторитети, признати през вековете.

Затова мисля тук да помествам предимно мисли на авторитети със световна известност, като започна от по-далечните. Тези творения няма да са свързани толкова със здравето, колкото с начина на мислене. Защото то е определящо за всички аспекти на начина ни на живот, в това число и за отношението ни към здравето.

Какво от препоръчаното от авторите ще стане част от разбирането ни за света, хората и самите себе си, зависи от индивидуалността на всеки един от нас.

Текстовете са събирани от къде ли не, но все пак ще посочвам източниците (или първоизточниците), от които съм взел повече от един: pozitivnoto.info ;

Очаквам предложения и за други текстове с подобен характер. Нека направим добра подборка и се надявам по този начин всеки, който има желание, да може да ги открие (или преоткрие) тук. И да ги използва в подкрепа на мотивацията си.

Първите три основни принципа на будизма:

1. Животът е труден. Животът е страдание.
2. Причината за страданието е несбъднато желание, недостигната цел, несподелена любов…
3. Краят на страданието идва с края на желанието. Буда (600 г. преди Христа)

„Ако натегнеш много струната – ще се скъса, ако я оставиш хлабава – няма да свири.

Да се учиш – значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път – линията между противоположните крайности.”  Буда (600 г. преди Христа)

Шестте грешки на човека

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Цицерон (106 – 43 г. пр.н.е.)

Хората са неразумни, алогични и егоцентрични.

Обичай ги, каквото и да става.
Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро, каквото и да става.
Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.
Стреми се да успееш, каквото и да става.
Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре.
Прави добро, каквото и да става.
Честността и откровеността те правят уязвим.
Бъди честен и откровен, каквото и да става.
Онова, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ.
Продължавай да изграждаш, каквото и да става.
Хората истински се нуждаят от помощ, но ще се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш.
Помагай им, каквото и да става.
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.
Дай му го, каквото и да става.

Написано от майка Тереза (1910-1997) на стената в приюта
за бездомни деца “Шишу Баван”, Калкута – Индия

Щастливи или нещастни ще се чувстваме през по-голямата част от живота си? Това зависи преди всичко от начина ни на мислене. Ето някои вариации по темата:

Нещастен съм, защото не съм добре, макар да не съм зле!

Нещастен съм, защото съм зле, макар да не съм болен!
Нещастен съм, защото съм болен, макар да не съм грохнал!
Нещастен съм, защото съм грохнал, макар да не съм умрял!
Щастлив съм, защото не съм зле!
Щастлив съм, защото съм зле, но не съм болен!
Щастлив съм, защото съм болен, но не съм грохнал!
Щастлив съм, защото съм грохнал, но не съм умрял!
Щастлив съм, защото съм умрял и съм се отървал!

„Заболява този, който се съгласи да се разболее!

Всичко излишно е нездравословно.
Балканът дава, морето взема.
Мисълта убива! Мисълта лекува!”
Петър Димков (1886-1981)

Нито ден без радост! Ако имате и най-малкия повод за празнуване,

използвайте го. Ако нямате – измислете си го. Ако не друго, отпразнувайте

новото начало –  та нали днес е първият ден от останалата част от живота ви?!

Следва реч на Чарли Чаплин (1889-1977)  произнесена на собствената му седемдесетгодишнина през 1959 г.

„Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само
предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега
знам, че това се нарича „автентичност“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш
някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да
им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз.
Днес наричам това „признание“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот
и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста.
Днес наричам това „зрелост“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства
се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в
нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност
в себе си“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си
време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това,
което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на
сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен
ритъм. Днес наричам това „простота“.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася
вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме
теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това
„позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия
себе си“.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от
този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се
безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се
случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това
„реализация“.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои
и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят
разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на
сърцето“.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род
проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от
техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:“Това е животът!“

Десетте ключа към Щастието (Дийпак Чопра -1947, Ню Делхи, Индия)

1.ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО

В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща. Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща. Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт – внимавай. Ако ти отговори с радост и задоволство – решението е правилно.

2. ЖИВЕЙ НА МИГА
Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.

3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА
Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят – подари си време и тишина, за да чуеш себе си.

4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ
Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите. Ти не зависиш от ничие одобрение.

5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР
Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.

6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО
Ти мразиш или обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си. Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок. Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си.
Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

7. НЕ СЪДИ
Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.

8. ТИ СИ ХРАМ
Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.

9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ
Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.

10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ
Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.

ЗА  ЛЕЧИТЕЛИТЕ

Животът е кратък, изкуството — необхватно, удобният случай — мимолетен, опитът — коварен, преценката — трудна. И съвсем не е достатъчно само лекарят да бъде подготвен за това,  което трябва да извърши, а е необходимо да предразположи към съдействие и болния,  и обкръжаващите го, и външните
обстоятелства… Хипократ(440 – 370 г. пр. н.е.)

Пациентът е нашият най-важен посетител. Той не зависи от нас. Ние зависим от него. Той не прекъсва нашата работа. Той е нейната цел. Той не е външен за нашия бизнес. Той е част от него. Ние не му правим услуга, когато го обслужваме. Той ни прави услуга, като ни дава възможност да го обслужим. Махатма Ганди (1869-1948)